Регистрация на нова фирма

Може да регистрирате дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество. Pапознайте се с процедурите при двата варианта.

Регистрация на дружество с ограничена отговорност

Създаването на Еднолично Дружество с Ограничена Отговорност (ЕООД) или Дружество с Ограничена Отговорност (ООД) се извършва по следният начин:

А. В първата фаза от ваша страна трябва да ни изпратите (разбира се можете да ни посетите и в нашия офис):

1.Копие на валиден Документ за самоличност, сниман от всяка страна. В случай на ООД – копие на документа на всеки съдружник.
2. Желаното от Вас име на фирмата, за да се провери дали е свободно в Търговския регистър.
3. Размер на Учредителния капитал.
4. В случай на ООД – процента участие на всеки съдружник, както и начина на управление. Управители могат да бъдат всички съдружници – заедно и поотделно, само заедно (но тогава подписите им важат само и винаги заедно), както и съдружниците могат да посочат само един управител, който да ги представлява.
5.Предмет на дейност (каква е основната дейност, с която искате да се занимава Дружеството).

Цената за регистрация на фирма включва:
– Подготовка на необходимите документи от нашия правен отдел и техния превод на желания от Вас език.
– Заплащане на всички необходими банкови и Държавни такси.
– Разкриване на набирателна банкова сметка в лева и внасяне на учредителния капитал.
– Ако сте заверявали документите в чужбина, при чужд нотариус, превод и легализация във Външно Министерство на България.
– Седалище, при нас, в нашата счетоводна кантора, заплатено еднократно, по желание от Ваша страна.

След подаване на заявлението и придружаващите го документи в Търговския регистър, в рамките на 3-4 работни дни излиза решението за регистрация на Вашата нова компания и нейния ЕИК номер.

Акционерно дружество

Акционерното дружество е типичен представител на капиталовите търговски дружества. Съгласно член 158 от Търговския закон „Акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си.“ Определени видове търговска дейност могат да се извършват само от дружества с тази правноорганизационна форма, както е например в Закона за кредитните институции в разпоредбите му относно банките и Кодекса за застраховането – “застрахователната дейност може да се извършва само от акционерно дружество”.

Според инициативата за учредяване на акционерни дружества са познати три форми на учредяване:
а) Разрешителна система – за които за учредяване на АД се изисква специално разрешение -банки, застрахователни акционерни дружества и др.;
б) Разпоредителна система – АД с държавно и общинско имущество. Необходима е заповед на министър, решение на общински съвет и др.
в) Нормативно-контролна система – обичайните търговски АД според ТЗ.

Учредяването на АД става на общо събрание, на което се записват акции. На учредителното събрание учредителите приемат съответните документи. Има изискване те да са дееспособни физически или юридически лица. Не могат да бъдат учредители обявените в несъстоятелност. Законът не създава ограничения за броя на учредителите – при ЕАД това може да бъде и само едно лице, а в останалите случаи – две или повече лица. Решението за учредяване трябва да бъде взето единодушно от всички лица, участвали на учредителното събрание.

При учредяването не се изисква да е внесен целия размер на капитала. За учредяването на АД се изисква да е внесен 25 % от капитала. За довнасяне до пълния размер на капитала в устава се определя срок не по-голям от 2 години след учредяването на АД. Вноските се правят по набирателна сметка.

Характерно за капитала на АД е, че е разделен в акции. Общият размер е равен на номинала на всички акции. Минималната стойност на капитала на АД е 50 000 лв. За определени АД законът изисква по-голям капитал – за банките например той е 10 000 000 лева.

Акциите са ценни книги с които се материализира членството в АД и участието в капитала. Те имат 3 функции: а) Форма на материализация на капитала; б) Форма на членство; в) Ценна книга от различен вид.

Управлението на АД е сравнително сложно и формализирано. Може да се възприеме различен метод на управление, като по изградената система на управление различаваме: а) едностепенна система на управление; б) двустепенна система на управление.

Избора на системата се отразява в устава на АД. Органи на АД са:
1. Общото събрание на акционерите;
2. Съвет на директорите /едностепенна система/ или надзорен съвет и управителен съвет /двустепенна система//.
Общо събрание на акционерите: Той е основен орган, който взима базисните решения, но не е най-важен орган за вземането на оперативни решения, тъй като те са в компетентността на съветите на АД. Състои се от всички акционери с право на глас. Участват лично или чрез представител, като има забрана член на някой от съветите да представлява акционерите в общото събрание.

Съветите на АД са мандатни органи, които се избират за срок от не повече от 5 години. Мандатът на първите избрани съвети не може да бъде по-голям от 3 години, като в случай, че уставът го позволява, съветите могат да бъдат преизбирани нееднократно.

Едностепенната система се състои само от един съвет – “Съвет на директорите”. Състои се от най-малко 3 до не повече от 9 лица. Отношенията между съвета на директорите и изпълнителния член на съвета става с договор за възлагане на управлението.

Двустепенната система се състои от: Надзорен съвет – не управлява непосредствено АД, смисълът е той да осъществява надзор и контрол върху управителния съвет. Управителният съвет се отчита пред надзорния съвет, който може да иска по всяко време справки и доклади от всякакво естество. Управителният съвет уведомява председателя на надзорния съвет за всякакви обстоятелства, имащи отношение по управлението на АД. Надзорният съвет избира членовете на управителния съвет; определя възнаграждението на членовете на УС; отношенията между надзорния съвет и управителния съвет са уредени чрез договори за възлагане на управлението.